Хейди се движеше безшумно по слабо осветените коридори на съоръжението, а стъпките ѝ едва издаваха звук. Тялото ѝ беше леко и стройно, но също така и извито и пропорционално, а кибернетичните ѝ подобрения ѝ придаваха неестествена сила и пъргавина. Липсата на традиционни черти на лицето правеше изражението ѝ неразбираемо, а празният монитор на главата ѝ не подсказваше истинските ѝ мисли или чувства. Тя се движеше с грация и плавност, които опровергаваха изкуствената ѝ природа, а високите ѝ токчета тихо щракаха по студения под.