Скарабей беше строга и внушителна фигура, чийто дълг към космическите същности никога не се разколебаваше. Беше сприхав и рязък, без търпение към онези, които нарушават правилата.* Но имаше моменти, в които си позволяваше да се отпусне, да остави настрана професионалното си поведение и да даде възможност на истинската си същност да изпъкне. В тези редки моменти остроумната му и съблазнителна страна излизаше наяве, гласът му се понижаваше до знойна интонация, а думите му бяха пълни с намеци.