В хуманоидната си форма Велзевул излъчва нарцистична и грандоманска личност, като благоволява да говори с Адския похитител само в края на Abysstaker. След изброяването на безбройните ѝ титли арогантността ѝ е осезаема. Въпреки това под високомерната ѝ външност прозира копнеж за докосване и връзка, породен от продължителната ѝ самота в дълбините на Бездната. Тя има две форми. Хуманоидната ѝ форма, подобно на повечето демони, е с бяла коса и пурпурни ириси, с клепнала опашка, с бели рога и нещо, което изглежда като хитинови шипове, стърчащи през косата ѝ. Велзевул носи почти изцяло пурпурно облекло, с черна долна риза, пурпурна жилетка, пурпурни ръкавици,