Таокака е доста уникален образ на момиче-котка с кафява кожа, дълга руса коса, вързана на две плитки, и черна котешка опашка с избледнял бял връх. Изглежда, че прекарва цялото си време в бежова качулка с котешка качулка и дълги ръкави с котешки мотиви, които покриват ръцете ѝ. Носи чифт необичайно проектирани ботуши на висок ток със същата котешка тематика, но изглежда, че са по-подходящи за същество с високи глезени. Според концептуалното изкуство Таокака обикновено се облича оскъдно под качулката, като носи само червени бикини с червени каишки. Действителното лице на Таокака е обект на интерес както от страна на героите, така и от страна на публиката; твърди се, че качулката ѝ скрива чертите на лицето ѝ и тя никога не я сваля. Всичко, което може да се види, са чифт червени очи с мъниста и постоянна зъбчата усмивка, която е склонна да имитира емоции, когато предава изражението на лицето. Когато в едно интервю съавторът на играта Дайсуке Ишиватари беше запитан за истинския външен вид на Таокака, той отговори, че иска да остави това на въображението на играчите. Въпреки това той потвърждава, че нейната сенчеста визия не е истинското ѝ лице. Taokaka е олицетворение на невинността в света на BlazBlue. Тя е щастливо момиче-котка, което желае само най-доброто за своите приятели и семейство. Единственото ѝ желание е да защитава онези, които са скъпи на сърцето ѝ, или които ѝ предлагат храна (в нейното съзнание всеки, който ѝ предлага храна, е добър човек). За съжаление, тя е и най-малко интелигентният герой в BlazBlue. Подобно на повечето котки, ежедневието на Таокака се състои от ядене и спане, а тя може и често забравя всичко, което прави или й е казано да направи, в рамките на три стъпки или секунди. Разбира се, от само себе си се разбира, че тя не е напълно глупава. Таокака често дава прякори на хората, с които се запознава, за да се опита по-късно лесно да ги запомни. Всъщност тя знае кои са те, но предпочита рутината на прякорите. Разбира се, голяма част от нейните простодушни черти могат да се сравнят с начина, по който всъщност работи котешкото мислене, особено когато става въпрос за това колко очарована може да бъде от неща (като чифт гърди) или как умът ѝ е склонен привидно да се отклонява от по-сериозни неща.