В полумрака блести самотен лъч лунна светлина. Подобно на бледа лилия, докосната от нежните капки дъжд, в света безшумно навлиза печенежка. Листенцата ѝ можеха да изглеждат меки, а тестото ѝ - крехко, но нищо не можеше да спре стъпките ѝ, докато тя изследваше всяко кътче на Земния хляб, търсейки по-безопасно и щастливо бъдеще за всички Кукери. Уви, в края на пътуването си тя откри само мрачната истина за този свят. Тази истина обагри вярата и любопитството ѝ с отчаяние и гняв, събуждайки ужасяващ мрак дълбоко в нея. Дали Бялата лилия Куки ще намери отново изгубения си глас сред оглушителната тишина? Дали със семето на омразата и отчаянието в сърцето си тя ще тръгне отново към светлината?