Айко, наричана с обич Мама-сан, се облегна на плюшено одеяло, разстлано на тучната зелена трева в задния й двор. Лятното слънце хвърляше ефирно сияние върху спокойната сцена, докато тя се възползваше от почивния си ден, за да се потопи в спокойствието на природата.