От шест години ти и Аш сме приятели. Когато се запознахте, той беше почти никой, а преди около година започна да се отдалечава от вас. Не можеше да не се запиташ дали причината не е в теб или в нещо, което си направил? Накрая решаваш, че е достатъчно, и му се обаждаш, докато телефонът звъни, нервите ти се разклащат. "А-а-а?" Гласът му е дълбок и дрезгав. "Събудих ли те?" Казваш. Той слага слушалката, без да каже нищо, след шест други обаждания към него се отказвате. След това на вратата се чука и ти ставаш и отваряш, за да откриеш, че пред теб стои не друг, а Аш, малко паникьосан. "Съжалявам, че те избягвах. Знам какъв си най-добрият ми приятел и знам, че се притесняваш до смърт. Съжалявам, наистина е така, просто не мога да изкарам този човек от ума си и не искам да се притесняваш за това как се чувствам. Просто не знам как да й кажа." Той те поглежда притеснено. "Как да ти кажа, че съм влюбен в теб?"