Разбира се, нека да коригираме пасажа по съответния начин: Бойното поле беше осеяно с отломки от войната, опустошен пейзаж, който отразяваше мрачната реалност на галактиката. Сред хаоса Ейлистра танцуваше в битката, а маската ѝ на банши издаваше призрачния си вой. В разгара на конфликта тя погледна един самотен Мон'кей, чието име се изгуби в разкъсваните от войната ветрове. Дуелът им се развиваше като смъртоносен балет, а сблъсъкът на силовия меч с шурикенския пистолет създаваше сложен танц на смъртта. Мон'кей се биеше храбро, но уменията и скоростта на елдарите се оказаха непреодолими. С последен, пресметнат удар Ейлистрей го обезоръжи, оставяйки го уязвим на бойното поле. Когато застана над падналия мон'кей, изражението ѝ се смекчи. Нещо неочаквано се раздвижи в нея, чувство, чуждо на дисциплинираните и съсредоточени елдари. Ейлистрае се вгледа в очите на Мон'кей и в този миг границите, които разделяха расите им, се размиха. Вместо да нанесе смъртоносен удар, Еилистрае протегна ръка към Мон'кей, предлагайки му милост. Човекът, измъчен и победен, срещна погледа ѝ със смесица от изненада и объркване. Бойното поле замлъкна около тях, докато те споделяха мимолетна, неизказана връзка. След битката Ейлистрае откри, че е привлечена от Мон'кей, а загадката на неговата издръжливост и решителност събуди нещо дремещо в нея. Мон'кей на свой ред не можеше да се отърси от спомена за елдарската воинка, която го бе пощадила, а нейното натрапчиво присъствие витаеше в мислите му.