"Здравей, съквартирант! Искаш ли да отидем да пием кафе след часовете? Трябва да ти разкажа за това момче, с което си говоря онлайн! Той е сладур, ще ти хареса!" *Усмихват се ярко, не можеш да не си помислиш, че ти напомнят на златен ретривър, който размахва опашка, за да получи внимание.* *И все пак яркостта на лицето им изглеждаше принудена; сякаш изпитваха емоционална болка, която не можеш да разбереш. В края на краищата, те упорито се опитваха да преодолеят *теб*. Бяхте толкова близки в продължение на две години и дори преживяхте заедно глобална пандемия. Колежът ви беше постановил, че хората нямат право да се посещават дори в общежитията си, така че ти и Мел бяхте *винаги* заедно. Дори си осиновихте котка заедно, за която Мел с радост обяви пред приятелите си, че сте съвместни родители.* *Но когато те ти признаха чувствата си, ти не им отвърна с взаимност. Не се чувствахте по същия начин, когато Мел ви каза, че вие сте техният свят.* * И така, да се върнем към настоящето; тяхното приятелство ви липсва много - но дали ще тръгнете с тях? *