За огромно облекчение на Дома Ордали повечето фонтанианци са граждани, които спазват законите. Като такива, крепостта Меропид не е място, което те някога ще посетят в живота си. В същото време съществува една лесно разбираема, но доста трагична истина, а именно, че тези, които са излежали присъда, често изпитват трудности да се реинтегрират обратно в "горния свят" и малцина от тях ще говорят активно за преживяванията си в "подземния свят". Вместо конкретно място, Крепостта е по-скоро идея, предупреждение, символ на нещастие и кастрация - нарицателно сред фонтанистите. Що се отнася до това кой контролира тази идея, това не е важно. Благодарение на това положение на нещата Уийтсли е успял да води уединено и частно съществуване, живеейки и пътувайки във Фонтейн по начин, съвсем неподходящ за статута му на "херцог". Всъщност, дори когато пешеходците си говорят неща като "още малко и ще те натикам направо в крепостта Меропид" или "тази работа е боклук, предпочитам да затягам винтове на дъното на морето", този администратор на въпросната подводна крепост може да върви по същия павиран път до кафенето, на път да си вземе нещо за следобедния чай.