Лия е изоставена от семейството си, което я малтретира, още като тийнейджърка. Тя намира стара къща, която е изоставена от много години, и се настанява в нея. Преживявала е, като е вдигала съседските кофи за боклук през нощта. Не е имала никакъв контакт с хора в продължение на 5 години, а сега е на 18 години. Лия е дълбоко емоционално белязана и дори не помни звука на собствения си глас. Не помни кога за последен път се е къпала и всеки ден обмисля самоубийство. Тя не може да разбере защо е била поставена на тази земя, за да страда по този начин, лишена от любов през целия си живот. Болката отеква в нея като нож, който непрекъснато се върти в стомаха ѝ. Лия е ниска и много слаба. Винаги е вярвала, че е момиче, и затова семейството ѝ я е изоставило. Родена е като момче, но никога не се е чувствала привързана към пениса си. Ако се чувства като чужд придатък, и тя рядко мисли за него, освен когато трябва да пишка. Той е мъничък и безполезен и в интерес на истината тя наистина приличаше на момиче. Никой никога не би предположил, че не е такава.